Според данни на Световната здравна организация от 2021 година, ендометриозата засяга приблизително 10% (или общо около 190 милиона) от жените и момичетата в репродуктивна възраст в световен мащаб. 

Това донякъде разбива мита за ендометриозата като по-скоро “екзотично” женско заболяване и повдига нуждата от по-широк дебат, разбиране и осведоменост относно характера на състоянието.

По-долу ще откриете в кратък и систематизиран вид отговорите на най-важните въпроси за ендометриозата. Разберете какво представлява тя, как се проявява и диагностицира, как се лекува и как влияе на качеството на живот и репродуктивното здраве при жените. 

Какво е ендометриоза?

Ендометриозата е заболяване, при което тъкан, подобна на ендометриума (тъканта, покриваща вътрешната стена на матката) започва да се формира и натрупва извън матката. 

Тези нехарактерни натрупвания – лезии и ендометриозни огнища – най-често се образуват върху други органи във вътрешността на таза и коремната кухина. Често засегнати са яйчниците и фалопиевите тръби, като дълбоката ендометриоза може да засегне също червата, ректума, пикочния мехур и дори белите дробове. 

Според характера и разпространението си, ендометриозата може да се наблюдава в четири различни стадия. Това са съответно минимален, лек, умерен и тежък. При тях големината, разположението и дебелината на лезиите могат да варират, като в най-тежките случаи се наблюдават страствания и съпътстващи кисти. 

Макар и да се счита за доброкачествено заболяване, ендометриозата може да бъде изключително болезнена. Тя може да понижи качеството на живот и да влоши степента на репродуктивно здраве, необходима за безпроблемно зачеване. 

Какви са предполагаемите причини за развитие на ендометриоза при жените?

Причините за състоянието все още не са докрай изяснени, но съществуват различни фактори, които според специалистите играят роля в развитието на ендометриоза. 

Разпространението на тъкани и клетки от вътрешността на матката навън към съседните органи може да се случва поради:

• Ретроградна менструация. При това състояние, менструалната кръв тече обратно през фалопиевите тръби и в тазовата кухина, вместо извън тялото. Тя съдържа ендометриални клетки, които се прикрепват към тазовите стени и повърхностите на тазовите органи, където продължават да се размножават.
• Трансформация на перитонеалните клетки. В така наречената от експертите „теория на индукцията“ се предполага, че хормоните или имунните фактори насърчават трансформацията на перитонеалните клетки – клетки, които облицоват вътрешната страна на корема ви – в клетки, подобни на ендометриума.
• Трансформация на ембрионални клетки. Хормони като естроген могат да трансформират ембрионалните клетки в ендометриални клетъчни натрупвания по време на пубертетната възраст.
• Хирургични разрези и белези. След операции като хистеректомия или цезарово сечение, ендометриалните клетки могат да се прикрепят към хирургичния разрез и да започват да формират лезии и ендометриални сраствания..
• Придвижване на ендометриални клетки. Счита се, че кръвоносните съдове или лимфната система също могат да транспортират ендометриалните клетки от лигавицата на матката до други части на тялото.
• Имунни нарушения. Остри, вродени или придобити проблеми с имунната система също могат да попречат на тялото да разпознае и унищожи подобна на ендометриума тъкан, която поради някаква причина е достигнала и расте извън матката.

Има и допълнителни рискови фактори в генезиса на ендометриозата. За такива се считат ранната менструация, късната менопауза, повишените нива на естроген в тялото, отклоненията от нормите за здравословно тегло и генетичните предразположения.

За съжаление, медицината все още не може да препоръча надежден протокол за превенция на ендометриозата. И все пак – препоръките за балансирана диета и здравословна двигателна активност винаги са едно добро начало.

Какви са типичните за ендометриоза симптоми?

Характерните симптоми при ендометриоза са толкова многопосочни, че диагностиката може да отнеме месеци или години. Причината е, че някои от признаците погрешно се считат за “нормални”, а други насочват по-скоро към различни и по-добре познати заболявания.

Ето защо е от особено значение признаците на ендометриоза да се познават и разпознават. Натрупването на повече от един от тях трябва се разглежда като повод за консултация със специалист по гинекологични и репродуктивни смущения. 

Списъкът с най-често срещаните симптоми в различните стадии на ендометриозата включват:

• Силни болки в коремната област и гърба преди и по време на менструация
• Силни болки, крампи и дискомфорт по време на овулация
• Хронична тазова болка, която се обостря в синхрон с месечния цикъл
• Смущения в отделителната система по време на цикъл, включително болки, трудно уриниране, диария или констипация
• Храносмилателни проблеми, подуване, образуване на газове и смущения в метаболизма
• Дълбока болка по време на полов акт
• Хормонален дисбаланс и необясними промени в теглото
• Понижен имунитет и чести инфекции на половата и отделителната система
• Хронично чувство на умора, главоболия и склонност към нервни разстройства
• Дълго поддържане на субфебрилна температура без обяснима причина
• Образуване на „шоколадови“ кисти в яйчниците
• Проблемно забременяване, усложнения при бременност и раждане и др. 

Както сами можете да прецените, тези симптоми често могат да се пренебрегнат или отдадат на други състояния и заболявания. Това забавя лечението на ендометриозата и може да доведе до различни усложнения, които трайно да понижат качеството ви на живот. 

Как се установява ендометриоза?

Диагностиката на ендометриозата е сравнително лесна, когато налице има надеждна апаратура и опитен специалист, който да разчете резултатите правилно. Тя се провежда по три основни начина, а именно:

• Стандартен гинекологичен преглед, при който ендометриозните възли се откриват визуално или чрез допир от страна на лекаря;
• Трансвагинален ултразвуков преглед, при който лесно могат да се забележат характерните “шоколадови” или ендометриозни кисти.
• Ядрено-магнитен резонанс, чрез който може да се проследи образуването на лезии и сраствания във всички вътрешни органи в таза и коремната кухина.
• Лапароскопия – операция, при която камера (лапароскоп) се вкарва в таза чрез малък разрез близо до пъпа и позволява на лекаря да огледа тазовите органи за признаци на ендометриоза.

Разбира се, тези методи не се изключват взаимно и могат да се използват в различни комбинации според преценката на медицинския специалист. 

Как се лекува ендометриоза?

Вероятно вече сте се запитали лечима ли е ендометриозата. Отговорът е по-сложен от “да” или “не” и зависи от множество фактори.

Все още не съществува лекарство, което напълно да премахва ендометриозата в смисъла, в който човек успява да се излекува от бактерия или вирус. Съществуват обаче различни типове неинвазивни и инвазивни намеси, които редуцират симптомите и помагат на жената да живее със заболяването без да страда от него. 

Тези намеси се назначават строго индивидуално от специалист и могат да включват:

• Медикаментозно лечение с орални контрацептиви. Те потискат кървенето при менструация и редуцират епизодите на тежка и непоносима болка.
• Алтернативни хормонални терапии, подходящи за жени с противопоказания за прием на контрацептиви. Това могат да бъдат гонадотропин-освобождаващи хормонални аналози или прогестини.
• Оперативно лечение чрез лапароскопски и отворени операции, които могат да премахнат кистите и срастванията в ендометриозните огнища, когато фазата им е напреднала. 

Прилагането на медикаментозното лечение и инвазивния подход могат да дадат отлични резултати. За целта е важно те да са съобразени със спецификата на случая и да са проведени екип с опит в областта.

Често отвореното оперативно лечение изисква участието на мултидисциплинарен екип. Предписването на лекарства за ендометриоза, от своя страна, може да мине през няколко фази, докато се достигне до оптималното решение за конкретния организъм. 

Не е редно да се пренебрегва и холистичния подход към заболяването. Чрез балансирана диета и промени в начина на живот много жени успяват да контролират както симптомите, така и разпространението на ендометриозата. 

Ендометриоза и инвитро?

Оказва се, че между 25% и 50% от жените с установено проблемно забременяване имат и някаква степен на ендометриоза. Това прави заболяването един от “основните заподозрени” при оценка на репродуктивното здраве при жени, които имат неуспешни опити за бременност. 

Добрата новина е, че ендометриозата по-често играе роля при самото забременяване, отколкото при износването и раждането на бебето. Или иначе казано – опитът показва, че инвитро оплождането работи също толкова успешно за жени с тази диагноза, колкото и за тези, които нямат ендометриоза. 

Разликата е предимно, че бъдещите майки с ендометриоза имат нужда от по-внимателно наблюдение и гъвкаво дозиране на медикаментите. Целта е да могат максимално да се тушират симптомите на ендометриоза по време на бременността.

Екипът на Adella Clinic София работи с модерна техника, доказани специалисти и съвременни протоколи. Те ни помагат както да адресираме ендометриозата сама по себе си, така и да избегнем конфликта между нея и мечтата за бременност и майчинство. 

Не се колебайте да се свържете с нас, за да зададете всичките си въпроси и да получите индивидуална оценка на състоянието си, независимо от репродуктивните ви планове.