Всичко за ендометриозата: симптоми, диагностика и лечение

 

Според данни на Световната здравна организация от 2021 година, ендометриозата засяга приблизително 10% (или общо около 190 милиона) от жените и момичетата в репродуктивна възраст в световен мащаб. 

Това донякъде разбива мита за ендометриозата като по-скоро “екзотично” женско заболяване и повдига нуждата от по-широк дебат, разбиране и осведоменост относно характера на състоянието.

По-долу ще откриете в кратък и систематизиран вид отговорите на най-важните въпроси за ендометриозата. Разберете какво представлява тя, как се проявява и диагностицира, как се лекува и как влияе на качеството на живот и репродуктивното здраве при жените. 

Какво е ендометриоза?

Ендометриозата е заболяване, при което тъкан, подобна на ендометриума (тъканта, покриваща вътрешната стена на матката) започва да се формира и натрупва извън матката. 

Тези нехарактерни натрупвания – лезии и ендометриозни огнища – най-често се образуват върху други органи във вътрешността на таза и коремната кухина. Често засегнати са яйчниците и фалопиевите тръби, като дълбоката ендометриоза може да засегне също червата, ректума, пикочния мехур и дори белите дробове. 

Според характера и разпространението си, ендометриозата може да се наблюдава в четири различни стадия. Това са съответно минимален, лек, умерен и тежък. При тях големината, разположението и дебелината на лезиите могат да варират, като в най-тежките случаи се наблюдават страствания и съпътстващи кисти. 

Макар и да се счита за доброкачествено заболяване, ендометриозата може да бъде изключително болезнена. Тя може да понижи качеството на живот и да влоши степента на репродуктивно здраве, необходима за безпроблемно зачеване. 

Електронна микроргафия на ендометриоза
Електронна микроргафия на ендометриоза

Какви са предполагаемите причини за развитие на ендометриоза при жените?

Причините за състоянието все още не са докрай изяснени, но съществуват различни фактори, които според специалистите играят роля в развитието на ендометриоза. 

Разпространението на тъкани и клетки от вътрешността на матката навън към съседните органи може да се случва поради:

  • Ретроградна менструация. При това състояние, менструалната кръв тече обратно през фалопиевите тръби и в тазовата кухина, вместо извън тялото. Тя съдържа ендометриални клетки, които се прикрепват към тазовите стени и повърхностите на тазовите органи, където продължават да се размножават.
  • Трансформация на перитонеалните клетки. В така наречената от експертите „теория на индукцията“ се предполага, че хормоните или имунните фактори насърчават трансформацията на перитонеалните клетки – клетки, които облицоват вътрешната страна на корема ви – в клетки, подобни на ендометриума.
  • Трансформация на ембрионални клетки. Хормони като естроген могат да трансформират ембрионалните клетки в ендометриални клетъчни натрупвания по време на пубертетната възраст.
  • Хирургични разрези и белези. След операции като хистеректомия или цезарово сечение, ендометриалните клетки могат да се прикрепят към хирургичния разрез и да започват да формират лезии и ендометриални сраствания..
  • Придвижване на ендометриални клетки. Счита се, че кръвоносните съдове или лимфната система също могат да транспортират ендометриалните клетки от лигавицата на матката до други части на тялото.
  • Имунни нарушения. Остри, вродени или придобити проблеми с имунната система също могат да попречат на тялото да разпознае и унищожи подобна на ендометриума тъкан, която поради някаква причина е достигнала и расте извън матката.

Има и допълнителни рискови фактори в генезиса на ендометриозата. За такива се считат ранната менструация, късната менопауза, повишените нива на естроген в тялото, отклоненията от нормите за здравословно тегло и генетичните предразположения.

За съжаление, медицината все още не може да препоръча надежден протокол за превенция на ендометриозата. И все пак – препоръките за балансирана диета и здравословна двигателна активност винаги са едно добро начало.

Какви са предполагаемите причини за развитие на ендометриоза при жените?

Какви са типичните за ендометриоза симптоми?

Характерните симптоми при ендометриоза са толкова многопосочни, че диагностиката може да отнеме месеци или години. Причината е, че някои от признаците погрешно се считат за “нормални”, а други насочват по-скоро към различни и по-добре познати заболявания.

Ето защо е от особено значение признаците на ендометриоза да се познават и разпознават. Натрупването на повече от един от тях трябва се разглежда като повод за консултация със специалист по гинекологични и репродуктивни смущения. 

Списъкът с най-често срещаните симптоми в различните стадии на ендометриозата включват:

  • Силни болки в коремната област и гърба преди и по време на менструация
  • Силни болки, крампи и дискомфорт по време на овулация
  • Хронична тазова болка, която се обостря в синхрон с месечния цикъл
  • Смущения в отделителната система по време на цикъл, включително болки, трудно уриниране, диария или констипация
  • Храносмилателни проблеми, подуване, образуване на газове и смущения в метаболизма
  • Дълбока болка по време на полов акт
  • Хормонален дисбаланс и необясними промени в теглото
  • Понижен имунитет и чести инфекции на половата и отделителната система
  • Хронично чувство на умора, главоболия и склонност към нервни разстройства
  • Дълго поддържане на субфебрилна температура без обяснима причина
  • Образуване на „шоколадови“ кисти в яйчниците
  • Проблемно забременяване, усложнения при бременност и раждане и др. 

Както сами можете да прецените, тези симптоми често могат да се пренебрегнат или отдадат на други състояния и заболявания. Това забавя лечението на ендометриозата и може да доведе до различни усложнения, които трайно да понижат качеството ви на живот. 

Как се установява ендометриоза?

Диагностиката на ендометриозата е сравнително лесна, когато налице има надеждна апаратура и опитен специалист, който да разчете резултатите правилно. Тя се провежда по три основни начина, а именно:

  • Стандартен гинекологичен преглед, при който ендометриозните възли се откриват визуално или чрез допир от страна на лекаря;
  • Трансвагинален ултразвуков преглед, при който лесно могат да се забележат характерните “шоколадови” или ендометриозни кисти.
  • Ядрено-магнитен резонанс, чрез който може да се проследи образуването на лезии и сраствания във всички вътрешни органи в таза и коремната кухина.
  • Лапароскопия – операция, при която камера (лапароскоп) се вкарва в таза чрез малък разрез близо до пъпа и позволява на лекаря да огледа тазовите органи за признаци на ендометриоза.

Разбира се, тези методи не се изключват взаимно и могат да се използват в различни комбинации според преценката на медицинския специалист. 

Как се установява ендометриоза?

Как се лекува ендометриоза?

Вероятно вече сте се запитали лечима ли е ендометриозата. Отговорът е по-сложен от “да” или “не” и зависи от множество фактори.

Все още не съществува лекарство, което напълно да премахва ендометриозата в смисъла, в който човек успява да се излекува от бактерия или вирус. Съществуват обаче различни типове неинвазивни и инвазивни намеси, които редуцират симптомите и помагат на жената да живее със заболяването без да страда от него. 

Тези намеси се назначават строго индивидуално от специалист и могат да включват:

  • Медикаментозно лечение с орални контрацептиви. Те потискат кървенето при менструация и редуцират епизодите на тежка и непоносима болка.
  • Алтернативни хормонални терапии, подходящи за жени с противопоказания за прием на контрацептиви. Това могат да бъдат гонадотропин-освобождаващи хормонални аналози или прогестини.
  • Оперативно лечение чрез лапароскопски и отворени операции, които могат да премахнат кистите и срастванията в ендометриозните огнища, когато фазата им е напреднала. 

Прилагането на медикаментозното лечение и инвазивния подход могат да дадат отлични резултати. За целта е важно те да са съобразени със спецификата на случая и да са проведени екип с опит в областта.

Често отвореното оперативно лечение изисква участието на мултидисциплинарен екип. Предписването на лекарства за ендометриоза, от своя страна, може да мине през няколко фази, докато се достигне до оптималното решение за конкретния организъм. 

Не е редно да се пренебрегва и холистичния подход към заболяването. Чрез балансирана диета и промени в начина на живот много жени успяват да контролират както симптомите, така и разпространението на ендометриозата. 

Ендометриоза и инвитро?

Оказва се, че между 25% и 50% от жените с установено проблемно забременяване имат и някаква степен на ендометриоза. Това прави заболяването един от “основните заподозрени” при оценка на репродуктивното здраве при жени, които имат неуспешни опити за бременност. 

Добрата новина е, че ендометриозата по-често играе роля при самото забременяване, отколкото при износването и раждането на бебето. Или иначе казано – опитът показва, че инвитро оплождането работи също толкова успешно за жени с тази диагноза, колкото и за тези, които нямат ендометриоза. 

Разликата е предимно, че бъдещите майки с ендометриоза имат нужда от по-внимателно наблюдение и гъвкаво дозиране на медикаментите. Целта е да могат максимално да се тушират симптомите на ендометриоза по време на бременността.

Екипът на Adella Clinic София работи с модерна техника, доказани специалисти и съвременни протоколи. Те ни помагат както да адресираме ендометриозата сама по себе си, така и да избегнем конфликта между нея и мечтата за бременност и майчинство. 

Не се колебайте да се свържете с нас, за да зададете всичките си въпроси и да получите индивидуална оценка на състоянието си, независимо от репродуктивните ви планове. 

Причини за безплодие

 

30% от причините за безплодие при жената са преждевременно изчерпване на яйчниковия резерв, ендометироза, запушване или травма на маточните тръби, маточни малформации или проблеми с овулацията. 30% от страна на мъжа пък, се дължат на аномалии в областтта на тестисите, запушване на семенните каналчета, заболявания на простатата, еректилни нарушения, затруднения в еякулацията или промени в спермограмата. 20% са комбинация от мъжки и женски фактори, а 20% остават неизвестни.

При жената:

  • Напреднала възраст – след 35-годишна възраст, репродуктивните способности постепенно започват да намаляват, а след 42-годишна възраст вероятността за забременяване е едва 10%. Това се дължи, най-вече, на качеството на яйцеклетките.
  • Смутената проходимост на маточните тръби е отговорна за близо 25% от причините за безплодие при жената. В такъв случай говорим за тубарен фактор на безплодието. Маточните тръби “поемат” яйцеклетката след овулация и транспортират сперматозоидите до нея. Оплождането се извършва именно тук. След няколко дни оплодената яйцеклетка, делейки се, стига до маточната кухина, където се имплантира. Частична или цялостна непроходимост на маточните тръби би възпрепятствала този процес. Нарушената проходимост може да се дължи на прекарани инфекции, хирургически намеси в коремната област (апандисит напр.) или ендометриоза.
  • Ендометриоза идва от думата “endometrium” (маточна лигавица), която при това заболяване се намира извън маточната кухина, най-често в областта на маточните тръби, яйчниците, маточнита връзки, в областта на малкия таз и в по-редки случаи в отдалечени органи като черва, пикочен мехур или бели дробове. Тази тъкан също се влияе от хормоналните промени, които настъпват по време на менструация и затова, най-често, симптомите на ендометриозата се появяват по време на менструация. Въпреки, че някои пациентки нямат никакви оплаквания, основните симптоми са болки в малкия таз по време на менструация и безплодие. С напредването на ендометриозата се стига до образуването на псевдокисти в яйчниците (консумира се яйчникова тъкан) и реактивно се развиват сраствания между органите в малкия таз (маточни тръби например). При гинекологичен преглед с ултразвук може да се открие т.нар. шоколадова киста на яйчника, но точната диагноза се поставя едва след лапароскопия. Ендометриозата може да се лекува медикаментозно или хирургично.
  • Поликистозни яйчници – около 20% от жените имат поликистозни яйчници. Наименованието произлиза от вида на яйчниците при ултразвуков преглед, където по повърхността им се виждат увеличен брой кисти, които всъщност са антрални фоликули. Тези жени нямат редовни овулации и/или менструации.
  • Други рискови фактори за безплодие са миоми, полово предавани болести, хронични заболявания, захарен диабет, заболявания на щитовидната жлеза, депресивни състояния, прием на медикаменти или наркотични вещества.

Кога да потърсим специалист

 

Много двойки не знаят дали и кога да се обърнат към репродуктивен специалист. Ако след 6 месеца до 1 година, при редовни сексуални контакти, без използването на предпазни средства, не настъпи бременност, е желателно да потърсите специалист, който да установи дали има медицинска причина за това. За забременяването и двамата партньори имат еднакъв принос. Установено е, че в 40% причините се крият при жената, в 40% при мъжа и в 20% и при двамата партньори.

Факторите, които допринасят за това са разнородни и затова ще споменем само главните:

 

  • Начин на живот – щом планувате бременност е желателно да видите дали стилът Ви на живот не пречи на забременяването. Употребата на някои лекарствени вещества, алкохол, цигари и ексцесивната консумация на кофеин пречат на забременяването.
  • Силния стрес и прекомерните очаквания, както и наднорменото тегло, също оказват негативно влияние.
  • Възрастта на двойката – известен е фактът, че с напредване на репродуктивната възраст, вероятността за забременяване при жената намалява. От страна на мъжете нещата не стоят по същия начин. Мъжът и в напреднала възраст може да създаде потомство.
  • Остри и хронични инфекции – прекарани възпалителни заболявания на маточните тръби могат да доведат до тяхното запушване. Ендометриозата също може да предизвика сраствания в малкия таз и даже имунологично да попречи на забременяването.
  • Инфекциите на половите пътища при мъжете могат, в значителна степен, да повлияят на параметрите на спермограмата и да окажат отрицателно влияние в потентността.
  • Вродени малформации на матката и яйчниците понякога силно затрудняват забременяването и дори го правят невъзможно. При мъжете също се установяват малформации на тестисите, които биха могли да доведат до влошено качество на спермата.
  • Психологически фактори – често се говори и за психологичен аспект на безплодието. Доколко той пречи на дадена двойка да забременее, не може да се измери. Тясната колаборация с психолог е много важна, тъй като психическия комфорт оказва позитивно влияние.

Понякога, в процеса на диагностиката, се изисква многопрофилен екип, който може да включва акушер-гинеколог, специалист по репродуктивна медицина, андролог, ендокринолог, имунолог, ембриолог и психолог.

Adella Fertility