Имунологични изследвания

Лупусният антикоагулант е част от основната оценка за антифосфолипиден синдром. Положителният резултат не означава непременно наличие на лупус и трябва да бъде интерпретиран според репродуктивната история, останалите показатели и диагностичните критерии.

Изследват се антитела от клас IgG и IgM. Трайно повишените стойности могат да бъдат свързани с антифосфолипиден синдром, но единичен положителен или граничен резултат не е достатъчен за поставяне на диагноза.

Антителата от клас IgG и IgM допълват оценката за антифосфолипиден синдром. Назначават се при повтаряща се загуба на бременност, предходни тромбози или други данни, които насочват към придобито нарушение в кръвосъсирването.

ANA се изследват при съмнение за системно автоимунно заболяване. Положителен резултат може да се срещне и при напълно здрави хора, затова сам по себе си не доказва причина за инфертилитет и не е основание за започване на лечение.

Антителата срещу тиреоидната пероксидаза, anti-TPO, и при необходимост антителата срещу тиреоглобулина, anti-Tg, подпомагат оценката за автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Резултатите се разглеждат заедно с TSH, FT4, симптомите и ендокринологичната оценка.

Изследването на IgG, IgA, IgM, C3 и C4 може да бъде назначено при данни за системно автоимунно заболяване, имунен дефицит или повтарящи се инфекции. Тези показатели не са стандартни тестове за инфертилитет и се използват само при конкретна клинична необходимост.

Антиспермалните антитела могат да се свържат със сперматозоидите и да повлияят тяхната подвижност или взаимодействието им с яйцеклетката. Изследването не се назначава рутинно при първоначалната оценка на мъжкия фертилитет, а само при определени показания.