Диагностика на женски инфертилитет

Хормоналните изследвания се подбират индивидуално. FSH и естрадиолът обикновено се проследяват в началото на цикъла, а AMH може да бъде изследван във всеки ден и дава ориентир за яйчниковия резерв, но не и за качеството на яйцеклетките. При нарушения в овулацията, нередовна менструация или съмнение за СПКЯ могат да бъдат назначени LH, пролактин, тестостерон и други андрогени. TSH и FT4 оценяват функцията на щитовидната жлеза, а прогестеронът може да потвърди настъпила овулация. Резултатите се тълкуват според възрастта, деня от цикъла, симптомите и ехографската картина.

Синдромът на поликистозните яйчници е една от честите причини за нарушена или липсваща овулация. Състоянието може да бъде придружено от нередовен цикъл, акне, повишено окосмяване, покачване на тегло, инсулинова резистентност или повишени нива на андрогени.

Диагнозата не се поставя само по ехографския вид на яйчниците. Необходимо е да бъдат оценени менструалният цикъл, клиничните прояви, хормоналните показатели и ултразвуковата находка. Преди поставянето на диагнозата трябва да бъдат изключени и други състояния с подобни симптоми.

Яйчниковият резерв отразява приблизителния брой оставащи яйцеклетки. Той не показва пряко тяхното качество. Възрастта остава най-важният фактор, свързан с качеството на яйцеклетките и вероятността за зачеване.

Антимюлеровият хормон, познат като AMH, и броят на антралните фоликули дават информация за количествения яйчников резерв и очаквания отговор на яйчниците при стимулация. Нисък AMH не означава, че естествената бременност е невъзможна. Този резултат трябва да се тълкува заедно с възрастта, ехографската картина и цялостната репродуктивна история.

Ендометриозата е хронично, естроген-зависимо възпалително заболяване, при което тъкан, сходна с маточната лигавица, се развива извън матката. Тя може да засегне яйчниците, маточните тръби и тъканите в малкия таз.

Възпалението, срастванията и ендометриомите могат да променят нормалната анатомия и да затруднят срещата между яйцеклетката и сперматозоидите. Някои форми на заболяването се установяват чрез ехография, но други не се виждат при стандартен ултразвуков преглед.

Лапароскопия не се назначава рутинно при всяка жена със съмнение за ендометриоза. Тя се обсъжда, когато има силна болка, характерни образни находки или друга медицинска причина за хирургична оценка.

Маточните тръби могат да бъдат увредени след тазови инфекции, операции, извънматочна бременност, ендометриоза или образуване на сраствания. Понякога в запушената тръба се натрупва течност. Това състояние се нарича хидросалпинкс и може да повлияе неблагоприятно върху имплантацията.

При двустранно запушване яйцеклетката и сперматозоидите не могат да се срещнат по естествен път. Когато едната тръба е проходима и функционално запазена, естествено зачеване може да бъде възможно. Преценката зависи и от възрастта на жената, овулацията, яйчниковия резерв и резултатите от спермограмата.

Полипи, вътрематочни сраствания, маточна преграда и някои видове миоми могат да променят формата на маточната кухина и да повлияят върху имплантацията.

Не всяка миома или друга находка изисква лечение. От значение са размерът, разположението и близостта до ендометриума. Субмукозните миоми, които навлизат в маточната кухина, обикновено имат по-голямо значение за фертилитета в сравнение с малки миоми, разположени по външната повърхност на матката.

Генетични и автоимунни причини се търсят при конкретни медицински показания. При повтаряща се загуба на бременност може да бъде обсъдена оценка за антифосфолипиден синдром или генетично изследване на партньорите.

За неизяснен инфертилитет говорим, когато овулацията е налице, маточната кухина е подходяща, има поне една проходима маточна тръба и спермограмата не показва отклонения, които да обяснят липсата на бременност. В тези случаи планът се определя според възрастта на жената, продължителността на опитите, предходните бременности и индивидуалната прогноза.